„Шенген“ е думата на 2024 г. в България
„Шенген“ с 37%, „дубайски шоколад“ с 26 на сто и „санитарен кордон“ с 24% от гласовете са знаковите думи и изрази за 2024-а за България. Това показва вотът на хората в четвъртото издание на кампанията „Думи на годината с „Как се пише“, съобщават организаторите. След тях сред първите десет са „Гунди“, която беше на косъм да влезе в челната тройка, „избори“, „дезинформация“, „безводие“, „Тръмп“, „Ново начало“ и „Олимпиада“. Инициативата откроява важни теми и сюжети през изминалата година, като се изследва езиковата употреба, както сред хората, така и в медиите. „Думата победител „Шенген“ ясно сигнализира за европейската ориентация на българите, които оценяват ползите от членството ни в ЕС“, отбелязват организаторите на инициативата и членове на журито – д-р Павлина Върбанова, създателка на платформата „Как се пише?“, и Доротея Николова, учителка по български език и литература и журналистка. Според тях може да се направи съпоставка с думата, поставена на първо място миналата година – словосъчетанието „изкуствен интелект“, което свърза българите с глобалните тенденции. „Санитарен кордон“, обратно – показва обществото ни отвътре – разделителните линии и поляризацията, невъзможността да постигнем съгласие за развитието на страната ни, допълват те. Един от прочитите на словосъчетанието „дубайски шоколад“ според Върбанова е, че родната действителност ни е втръснала и търсим удоволствие в нещо външно и извън политиката. Друг и доста по-тревожен прочит е, че силата на социалните мрежи създава все по-големи рискове и както тази година избираме дубайския шоколад, така скоро може да дадем шанс на някой тикток политик да се сдобие с огромна власт, обяснява тя. „Гунди“ не успя да се нареди сред първите три с много малка разлика. Мисля, че имаме нужда от добри и светли примери в това объркано време“, казва Доротея Николова. Според нея изключително важно е съдържанието на думата, останала на шесто място – „дезинформация“, защото все по-неусетно и доброволно се въвличаме в изопачаването на действителността, а това влияе пагубно на изборите, които правим за нашето бъдеще. „Думите на годината този път се родиха трудно. Почти около всяка от предложените на финала 10 думи витае парадокс или е натоварена с ирония. Точно както е в живота ни. „Шенген“ – тъй дълго чакан, че радостта се размина с пристигането му. „Дубайски шоколад“ – луксът на преситения и в същото време гладен живот. „Санитарен кордон“ – илюзията, че политиката има нещо общо с хигиената“, гласи анализът на Веселина Седларска, член на журито. Според доц. Георги Лозанов селекцията на думите от хората показва, че сме си присвоили английската поговорка „Не тревожи тревогата, преди да те е разтревожила“. „Оказваме се, въпреки всичко, доволни от собствената си съдба през 2024 година и не губим оптимизъм дори пред нарасналите геополитически заплахи, вече вероятно според нашата си поговорка „Всяко зло за добро“. В журито участваха още поетът и есеист д-р Иван Ланджев и актьорът и влогър Стефан Попов – Чефо. За 2023 г. първенци бяха „изкуствен интелект“, „сглобка“ и „времеубежище“. През 2022-ра на челни позиции се озоваха „война“, „инфлация“, „Украйна“ и „избори“. А през 2021-ва на първите три места в анкетата се наредиха некнижовната дума „преценям“, „антиваксър“ и „изчегъртване“. Девет милиона и 600 хиляди публикации в 10 123 информационни онлайн източника на български език за периода 1 януари – 31 декември 2024 г. са проверени в рамките на медийния анализ на системата за глобален медиен мониторинг и анализи Sensika. Двадесетте най-често споменавани думи са: „България“, „Европа“, „САЩ“, „Русия“, „дете“, „война“, „Украйна“, „помощ“, „политика“, „министър“, „президент“, „подкрепа“, „избори“, „цена“, „партия“, „семейство“, „правителство“, „социален“, „управление“, „лекар“. „Дете“ и „война“ отново, както и миналата година, са водещи за медиите и се нареждат непосредствено след най-тиражираните собствени имена – България, Европа, САЩ, Русия. Тревогата за децата трайно се е настанила в обществения и медийния дискурс. Две нови думи се включват в първите 20 – „социален“ и „лекар“, което показва, че социалната сфера и здравеопазването са сред най-актуалните теми в медиите наред с политическите, посочват организаторите на инициативата. За втори път се представя и класация на най-споменаваните личности в медиите. На първо място е Доналд Тръмп, следван от Бойко Борисов, който е с много близки резултати до двамата след него – Владимир Путин и Делян Пеевски. Нататък в подредбата са Румен Радев, Джо Байдън, Кирил Петков, Володимир Зеленски, Николай Денков, Ахмед Доган, Асен Василев, Мария Габриел, Корнелия Нинова, Калин Стоянов, Еманюел Макрон, Васил Терзиев, Костадин Костадинов, Илън Мъск, Борислав Сарафов, Григор Димитров.
|
![]()
Авторът и перото
Още исторически маршрути: София
В сърцето на България се крие град, който носи в себе си богатство от истории, културни пластове и архитектурни шедьоври. София е място, където миналото и настоящето се срещат по живописен начин, разкривайки своята душа чрез улиците, сградите и хората, които г ...
Добрина Маркова
|
![]()
Авторът и перото
Ван Гог и Париж: ключови години за формиране на художника
Ван Гог е един от най-загадъчните и противоречиви художници в историята на изкуството. Неговият живот е изпълнен с борби, страсти и търсене на собствена идентичност. В новата си книга „Огън в душата му: Ван Гог, Париж и създаването на художник“ Май ...
Добрина Маркова
|
![]()
Загадката на Агата Кристи: „Те бяха десет“ на театрален език
Добрина Маркова
|
![]()
Авторът и перото
Начало на нова учебна година — символ на надеждата
Началото на учебната година винаги носи особена емоция и надежда за бъдещето. В България, 15 септември е не само дата в календара, а символ на просветата, културата и националния дух. Този ден събира в себе си усмивките на децата, грижите на родителите и всеот ...
Добрина Маркова
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Експресивно
Есен на думи и вдъхновение. Литературата идва при теб
Националните културни празници „Албена 2025“ отново ще донесат богатство от литературни срещи и културни събития в България, като този път започват своята поредица в Разград. Този град е избран за първа спирка на турнето, което ще премине през няко ...
Добрина Маркова
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Ван Гог и Париж: ключови години за формиране на художника
Ван Гог е един от най-загадъчните и противоречиви художници в историята на изкуството. Неговият живот е изпълнен с борби, страсти и търсене на собствена идентичност. В новата си книга „Огън в душата му: Ван Гог, Париж и създаването на художник“ Май ...
Добрина Маркова
|
![]()
На бюрото
„Нощ на литературата“ популяризира книгите и създава пространство за диалог между поколенията
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Литературата със свое място в „Салон на изкуствата“
Добрина Маркова
|
От 1 октомври до 15 ноември културният живот в страната ще бъде обогатен с есенното издание на възродения фестивал „Салон на изкуствата“. След близо десетгодишно прекъсване, този значим за нашата култура форум отново се завръща, като този път предлага по-обширна програма, включваща изложби, концерти, театрални постановки и литературни събития. Възможността да се срещнем с млади таланти ...
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Загадката на Агата Кристи: „Те бяха десет“ на театрален език
Добрина Маркова
|
08:49 ч. / 20.01.2025
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 4554 |
![]() |
„Шенген“ с 37%, „дубайски шоколад“ с 26 на сто и „санитарен кордон“ с 24% от гласовете са знаковите думи и изрази за 2024-а за България. Това показва вотът на хората в четвъртото издание на кампанията „Думи на годината с „Как се пише“, съобщават организаторите.
След тях сред първите десет са „Гунди“, която беше на косъм да влезе в челната тройка, „избори“, „дезинформация“, „безводие“, „Тръмп“, „Ново начало“ и „Олимпиада“.
Инициативата откроява важни теми и сюжети през изминалата година, като се изследва езиковата употреба, както сред хората, така и в медиите.
„Думата победител „Шенген“ ясно сигнализира за европейската ориентация на българите, които оценяват ползите от членството ни в ЕС“, отбелязват организаторите на инициативата и членове на журито – д-р Павлина Върбанова, създателка на платформата „Как се пише?“, и Доротея Николова, учителка по български език и литература и журналистка. Според тях може да се направи съпоставка с думата, поставена на първо място миналата година – словосъчетанието „изкуствен интелект“, което свърза българите с глобалните тенденции. „Санитарен кордон“, обратно – показва обществото ни отвътре – разделителните линии и поляризацията, невъзможността да постигнем съгласие за развитието на страната ни, допълват те.
Един от прочитите на словосъчетанието „дубайски шоколад“ според Върбанова е, че родната действителност ни е втръснала и търсим удоволствие в нещо външно и извън политиката. Друг и доста по-тревожен прочит е, че силата на социалните мрежи създава все по-големи рискове и както тази година избираме дубайския шоколад, така скоро може да дадем шанс на някой тикток политик да се сдобие с огромна власт, обяснява тя.
„Гунди“ не успя да се нареди сред първите три с много малка разлика. Мисля, че имаме нужда от добри и светли примери в това объркано време“, казва Доротея Николова. Според нея изключително важно е съдържанието на думата, останала на шесто място – „дезинформация“, защото все по-неусетно и доброволно се въвличаме в изопачаването на действителността, а това влияе пагубно на изборите, които правим за нашето бъдеще.
„Думите на годината този път се родиха трудно. Почти около всяка от предложените на финала 10 думи витае парадокс или е натоварена с ирония. Точно както е в живота ни. „Шенген“ – тъй дълго чакан, че радостта се размина с пристигането му. „Дубайски шоколад“ – луксът на преситения и в същото време гладен живот. „Санитарен кордон“ – илюзията, че политиката има нещо общо с хигиената“, гласи анализът на Веселина Седларска, член на журито.
Според доц. Георги Лозанов селекцията на думите от хората показва, че сме си присвоили английската поговорка „Не тревожи тревогата, преди да те е разтревожила“. „Оказваме се, въпреки всичко, доволни от собствената си съдба през 2024 година и не губим оптимизъм дори пред нарасналите геополитически заплахи, вече вероятно според нашата си поговорка „Всяко зло за добро“. В журито участваха още поетът и есеист д-р Иван Ланджев и актьорът и влогър Стефан Попов – Чефо.
За 2023 г. първенци бяха „изкуствен интелект“, „сглобка“ и „времеубежище“. През 2022-ра на челни позиции се озоваха „война“, „инфлация“, „Украйна“ и „избори“. А през 2021-ва на първите три места в анкетата се наредиха некнижовната дума „преценям“, „антиваксър“ и „изчегъртване“.
Девет милиона и 600 хиляди публикации в 10 123 информационни онлайн източника на български език за периода 1 януари – 31 декември 2024 г. са проверени в рамките на медийния анализ на системата за глобален медиен мониторинг и анализи Sensika.
Двадесетте най-често споменавани думи са: „България“, „Европа“, „САЩ“, „Русия“, „дете“, „война“, „Украйна“, „помощ“, „политика“, „министър“, „президент“, „подкрепа“, „избори“, „цена“, „партия“, „семейство“, „правителство“, „социален“, „управление“, „лекар“. „Дете“ и „война“ отново, както и миналата година, са водещи за медиите и се нареждат непосредствено след най-тиражираните собствени имена – България, Европа, САЩ, Русия. Тревогата за децата трайно се е настанила в обществения и медийния дискурс. Две нови думи се включват в първите 20 – „социален“ и „лекар“, което показва, че социалната сфера и здравеопазването са сред най-актуалните теми в медиите наред с политическите, посочват организаторите на инициативата.
За втори път се представя и класация на най-споменаваните личности в медиите.
На първо място е Доналд Тръмп, следван от Бойко Борисов, който е с много близки резултати до двамата след него – Владимир Путин и Делян Пеевски. Нататък в подредбата са Румен Радев, Джо Байдън, Кирил Петков, Володимир Зеленски, Николай Денков, Ахмед Доган, Асен Василев, Мария Габриел, Корнелия Нинова, Калин Стоянов, Еманюел Макрон, Васил Терзиев, Костадин Костадинов, Илън Мъск, Борислав Сарафов, Григор Димитров.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Джейн Остин - Театърът като огледало на морала
Животът на Джейн Остин е изпълнен с деликатна симбиоза между литература, театър и социална критика. Въпреки че е най-известна с романите си от регентския период, нейните корени и страсти ясно се проявяват във възпитанието й и семейната й среда. Тя произхожда ...
|
Избрано
„Записките от ада“ - непубликувани истории за българската медицинска сестра в Либия
Биографията „Записките от ада“ на Валя Червеняшка получи ново, преработено и допълнено издание, съобщи съавторът Николай Йорданов. В него авторката разказва за досега непубликувани случки и преживявания, включително как е карала мотор в затвора и ...
|
![]()
Български автори представят фентъзи роман за вампири и изпитания
|
Ако сте поропуснали
Поезия за идентичността и културата
В свят, където идентичността често се оказва преплетена с предразсъдъци и стереотипи, новата поетична колекция "Replica" на Лиса Лоу ни въвежда в дълбочините на личната и социалната борба за разпознаване. Тази книга, която ще бъде публикувана от ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |