Столичната библиотека връчи за десети път годишните си награди за най-четени писатели и най-активни читатели. Церемонията се състоя днес в сградата на библиотеката.

Столичната библиотека е най-голямата публична библиотека в България, каза директорката на институцията Юлия Цинзова. По думите библиотеката доказва и с тези годишни награди, че заслужава по-голям дом, по-добра техника и по-добри условия за съхраняване на книгите. „Преди десет години Столична библиотека разработи амбициозна десетгодишна програма за насърчаване на четенето и за привличане на нови читателски публики. Започнахме с летните „Зелени библиотеки“. Ние всяка година, десет години вече, сме в парковете на София през юли и август“, отбеляза тя.

„За нас беше много важно да съберем читателите, писателите, издателите, библиотекарите и всички колеги от неправителствените организации заедно, за да получим по-добра подкрепа“, каза Цинзова по отношение на годишните награди. Допълни, че тази година ще бъдат отбелязани още десет години от създаването на литературен клуб в библиотеката.

ПИСАТЕЛИ НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО

Тазгодишното издание на наградите включва категории „Читател на годината“, „Писател на годината“, „Поет на годината“, „Най-четен автор на научна и научнопопулярна литература“, „Най-четен автор на детска литература“ и „Медии“. На това юбилейно издание бяха раздадени и специални награди за най-четен автор на десетилетието (2014 – 2024). Техни лауреати са Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Стефан Цанев, Здравка Евтимова и проф. Цочо Бояджиев.

Георги Господинов, благодари на всички читатели и писатели, присъстващи в залата. Всички в тази зала сме читатели, каза той. Някои сме писатели, може би няма да останем писатели, но всички сме читатели и ще останем читатели, отбеляза авторът на „Градинарят и смъртта“. Той припомни на публиката, че на днешния ден е починал  Йордан Радичков. Той каза, че „литературата е онази Радичкова лисица, която се преструва на умряла“. „Коментираме смъртта на литературата година след година, но тя все се съживява“, допълни Георги Господинов. Допълни, че вярва, че литературата и четенето са като тази Радичкова лисица – „само изглеждат или се преструват на умрели, но няма да си отидат скоро“. Четенето, в крайна сметка, възпитава вкус и този вкус е политически и човешки важен, допълни още писателят.

„Ценя тази награда особено високо, защото това е награда, която се дава от най-нехомогенното, най-пъстрото, най-голямото жури, а именно – журито на читателите“, посочи Захари Карабашлиев. Според него в днешния свят на бързи новини библиотеката е един оазис, в който вижда събраната човешка хуманност, мъдрост, спокойствие. „В библиотеките ме обзема едно нещо, което мога да нарека най-просто интелектуално смирение, защото тук е цялата мъдрост. Тук аз осъзнавам ограничеността на своя собствен опит, интелект, талант. И ме кара да съм особено признателен за това, че романи, които съм писал, са редом до гръбчетата на други книги, с които съм израствал и които са ме превръщали в това, което съм“, каза още авторът на „Рана“.

„Ние сме, преди всичко, читатели, които реагират на написаното слово по различен начин“, каза проф. Цочо Бояджиев. Дължим много на библиотекарите и аз желая всичко, което е планирано като разширяване на Столична библотека, да се осъществи.

Останалите носители на приза – Здравка Евтимова и Стефан Цанев, не присъстваха на церемонията.

ПОЛУЧИ ПРИЗ ЗА УСТОЙЧИВО МЕДИЙНО ПАРТНЬОРСТВО

Специална награда на десетилетието (2014-2024) за устойчиво медийно партньорство бе присъден на . Призът бе връчен от директора на Столичната библиотека Юлия Цинзова на генералния директор Кирил Вълчев, който отбеляза, че на 16 февруари агенцията ще отбележи 127-ата си годишнина. Тогава тя ще представи нови помещения за архивите си, както и ще представи шрифта .

Освен , специална награда в категорията „Медии“ получиха още Би Ти Ви, „Нова телевизия“ и Българската национална телевизия (БНТ). По време на церемонията бяха отличени журналистите Виктор Дремсизов от „България он еър“ и Анжела Димчева от вестник „Труд“.

ОТЛИЧИЯТА

Специална награда получи писателят Владимир Зарев. „Господин Зарев, дори датата, на която сте роден – 5 октомври, Международния ден на учителя, като че ли предначертава ролята ви в рамките на духовен преподавател на читателите. Да откривате истината за душата, за това кои сме ние, какви сме ние и какви искаме да бъдем“, каза заместник-министърът на културата Калин Вельов, който връчи приза. „Искам сърдечно да благодаря на Столична библиотека, на този изумителен храм на националната ни духовност. Столична библиотека, за разлика от много неща в нашия живот, трепти от чистота“, каза той. Писателят благодари още на директорката на библиотеката Юлия Цинзова за това, че „всяка година превръща този ден в голям национален празник“.

Тони Николов бе отличен като най-четеният автор на книги за София. За писател на годината бе наградена Виктория Бешлийска. Призове получиха и подгласниците в категорията Теодора Димова и Георги Бърдаров. Най-четеният поет през 2024 г. в Столичната библиотека е Георги Константинов. Отличия в категорията получиха още подгласниците Мирела Иванова и проф. Амелия Личева. Отличието за най-четен автор на нонфикшън литература бе присъдено на проф. Николай Овчаров, а призове получиха още подгласниците д-р Александър Стоянов и д-р Стефан Иванов. За най-четен автор на детска литература бе обявена Евгения Войнова. Отличени в категорията бяха още Цвета Брестничка и Цанко Лалев.

Читатели на годината са студентите Димана Вълова и Стелиян Тодоров, деветгодишната Ида Кацаркова, 17-годишната Исса Стефанова. Най-четящото семейство за 2024 г. е това на Поля и Валери Гочеви и трите им деца: Петър (21 г.), Росица (16 г.) и Васил (11 г.).

Дано библиотеките да бъдат храмовете, които да върнат вярата в един по-добър свят, каза председателят на Народното събрание (НС) Наталия Киселова по време на церемонията. Тя цитира думи на първия професор по конституционно право Стефан Киров, според когото университетът има една роля и тя не е просто да учи студентите на право, а да бъдат пример за обществото и да бъдат при народа си. Иска ми се много университетските преподаватели да бъдат хората, които са будната мисъл на обществото, отбеляза Наталия Киселова.

Четящото семейство създава около себе си една друга аура, едно друго пространство на споделяне – нещо, което на всички нас като човеци много ни липсва напоследък, отбеляза вицепрезидентът Илияна Йотова. „Да, всеки си има своя интерес, всеки си има сигурно своята книга, но магията на това пространство е общото и възможността да имаш истински диалог и да разговаряш“, посочи Йотова. Тя връчи отличието за най-четящото семейство за 2024 г. 

На събитието присъстваха още председателят на Столичния общински съвет Цветомир Петров, Благородна Здравкова - заместник-кмет „Култура, образование, спорт и млаежки дейности“ в Столична община, Иван Василев - заместник-кмет по направление „Финанси и здравеопазване“ в Столична община, кметът на район „Средец“ Трайчо Трайков, директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ доц. Калина Иванова, председателят на държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев, проф. Александър Кьосев, проф. Михаил Неделчев, председателят на Управителния съвет на асоциация „Българска книга“ Десислава Алексиева, Спаска Тарандова – изпълнителен директор на фондация „Глобални библиотеки – България“, Станислав Георгиев – главен експерт в Регионално управление на образованието в София, проф. Стоян Денчев и др.

/ Емануел Смърков, Гергана Николова