Проф. Петър Стоянович: Трето българско царство и занапред ще бъде обект на немалко изследвания
Трето българско царство и занапред ще бъде обект на немалко изследвания. Този период и занапред ще продължава да бъде - дали в изкуството, дали в науката - част от интереса на хора като нас и на нашите колеги. Това каза проф. Петър Стоянович, автор на книгата „Царска България (1879–1946)“ съвместно с доц. Ивайло Шалафов. Премиерата на изданието се състоя тази вечер в Двореца на Националната художествена галерия (НХГ). „Когато показваме модерна България за останалия свят, извън античното време, ние показваме именно времето на Третото българско царство. Когато показваме литература, когато показваме архитектура, когато показваме онзи, за жалост малко тънък, европейски емайл в българската нация, ние показваме именно времето от Освобождението до края на Втората световна война“, посочи проф. Стоянович. Доц. Ивайло Шалафов разказа, че събирането на цялата информация, публикувана в „Царска България (1879–1946)“, не е било лесна задача. „Информацията не е в голямата си степен запазена, уви, по ред причини, превратности на историята и прочие. Знаем, че и голямата част от дворцовия архив се намира вън от България“, отбеляза той. Доц. Шалафов каза още, че представянето на монографията е само началото. „Дори и ето, вчера Негово Величество получи нови исторически свидетелства от наследници на дворцови служители. Така че тази книга, живот и здраве, ще бъде попълвана с нови данни“, посочи той. Според издателя Илиян Андонов от „Книгомания“ „Царска България (1879–1946)“ не е поредната енциклопедия. Вътре самата книга е изпълнена с илюстрации, документи, които за първи път виждат бял свят, обясни той. По думите му това издание ще остане за следващите поколения не само с миналото, което съдържа. То създава история и ни дава отговори за бъдещето, допълни Андонов. Историкът проф. Веселин Янчев коментира, че появата на тази книга е закъсняла: „Но тя не можеше да се случи по-рано поради липсата на качествен градивен материал, постепенно трупан от самите автори и от историческата гилдия и поради турбулентните обществени нагласи в България“. Той отбеляза, че в тома могат да бъдат разграничени три информационни и интерпретационни пласта. „Първият е посветен на характеристиките на монархическото управление в България при Александър I, Фердинанд I, Борис III, Симеон II и фундаменталните стратегически императиви, които те следват – национално обединение и модернизация и европеизация на страната“, каза той. Допълни, че представата за монархичното е надградена с биографиите не само на владетелите на Третото българско царство, но и на българските князе, княгини и царици. Другите пластове според него са посветени на българския владетелски двор и на резиденцията и домовете на владетелското семейство. Политологът д-р Димитър Ганев каза, че „Царска България (1879–1946)“ е не само книга, но и фотоалбум, и справочник. „Това, на което сме свидетели в тази книга, е всъщност множество легитимационни механизми на властта – през дворците, през облеклото, през ордените“, смята той. Допълни, че това не е просто легитимация на властта, това е въобще изграждане на власт. „Разглеждайки книгата може да видите, всъщност, че това са легитимационни механизми на оттласкване от Османската империя, от ориенталското и вписването на България там, където е мястото, там, където нашите възрожденци са имали естествен стремеж да поставят България – като част от западния свят. Всъщност, това е една история на тези легитимационни механизми и на този монархически институт, който превръща България от една провинция на източна империя в една суверенна малко по-късно европейска държава, каквато сме и днес“, обясни още Ганев. По думите на доц. Георги Лозанов изданието е книга за дворцовата култура и дворцовия лайфстайл. Той представи част от основните характеристики на този лайфстайл – семейна традиция, високо образование и култура, благотворителност и патронаж, придворни служители, свита, прислуга, ордени, медали, отличия, дворци, замъци, имения, пиршества и др. „Това е един свят, всекидневен, който носи тези характеристики и който дава максимална възможност една личност в собствения си всекидневен лайфстайл да се превърне в културен модел на обществото. И ние през тази книга наблюдаваме българската феноменология на този лайфстайл“, отбеляза той. На събитието присъстваха министърът на отбраната Атанас Запрянов, заместник-министрите на културата Калин Вельов, Амелия Гешева и Илко Ганев, премиерът на България в периода 2001 – 2005 г. Симеон Сакскобургготски, директорът на Държавния културен институт към министъра на външните работи Снежана Йовева-Димитрова и др.
|
![]()
Експресивно
Лорън Санчес Безос и новото приключение на Флин
Лорън Санчес Безос (Lauren Sánchez Bezos) работи по нова детска книга. Проектът, озаглавен The Fly Who Flew Under the Sea, представя ново приключение на Флин, любопитната муха от предишната книга на бившата журналистка, The Fly Who Flew to Space, която ...
Добрина Маркова
|
![]()
Експресивно
Расистки стереотипи и социална сегрегация
В американския юг думата „бял боклук“ се превръща в символ на дълбоки социални и расови разделения. Това е термин, който еволюира от описанието на бедни бели работници към олицетворение на расистки стереотипи, използвани за дискредитиране на по-нис ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Без граници: културното наследство на света
Ангелина Липчева
|
![]()
Експресивно
Есен на думи и вдъхновение. Литературата идва при теб
Националните културни празници „Албена 2025“ отново ще донесат богатство от литературни срещи и културни събития в България, като този път започват своята поредица в Разград. Този град е избран за първа спирка на турнето, което ще премине през няко ...
Добрина Маркова
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
На бюрото
Вечер на думите и сърцата
На 24 септември Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще бъде част от международната инициатива „Нощ на литературата“ за пореден път. Тази събитийна вечер обещава да събере любителите на словото в уникална атмосфера, където културата среща ист ...
Валери Генков
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Микробите вътре в растенията като ключ към устойчиво земеделие
В света на съвременното земеделие все по-актуална става темата за микробиомите, скрити в самите растения. Един от най-интересните аспекти е ролята на ендофитите – микроби, които живеят вътре в растенията без да причиняват болести. Тези микроорганизми не ...
Валери Генков
|
![]()
Златното мастило
Книги за бъдещето на Враца
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Расистки стереотипи и социална сегрегация
Ангелина Липчева
|
В американския юг думата „бял боклук“ се превръща в символ на дълбоки социални и расови разделения. Това е термин, който еволюира от описанието на бедни бели работници към олицетворение на расистки стереотипи, използвани за дискредитиране на по-ниските социални слоеве. В началото на 20-и век, по време на зората на евгениката, този термин е бил свързан с идеи за „неподходящи&ldquo ...
|
![]() ![]()
На бюрото
Чудовища като мост към нови светове
Ангелина Липчева
|
21:16 ч. / 23.01.2025
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 6661 |
![]() |
Трето българско царство и занапред ще бъде обект на немалко изследвания. Този период и занапред ще продължава да бъде - дали в изкуството, дали в науката - част от интереса на хора като нас и на нашите колеги.
Това каза проф. Петър Стоянович, автор на книгата „Царска България (1879–1946)“ съвместно с доц. Ивайло Шалафов. Премиерата на изданието се състоя тази вечер в Двореца на Националната художествена галерия (НХГ).
„Когато показваме модерна България за останалия свят, извън античното време, ние показваме именно времето на Третото българско царство. Когато показваме литература, когато показваме архитектура, когато показваме онзи, за жалост малко тънък, европейски емайл в българската нация, ние показваме именно времето от Освобождението до края на Втората световна война“, посочи проф. Стоянович.
Доц. Ивайло Шалафов разказа, че събирането на цялата информация, публикувана в „Царска България (1879–1946)“, не е било лесна задача. „Информацията не е в голямата си степен запазена, уви, по ред причини, превратности на историята и прочие. Знаем, че и голямата част от дворцовия архив се намира вън от България“, отбеляза той.
Доц. Шалафов каза още, че представянето на монографията е само началото. „Дори и ето, вчера Негово Величество получи нови исторически свидетелства от наследници на дворцови служители. Така че тази книга, живот и здраве, ще бъде попълвана с нови данни“, посочи той.
Според издателя Илиян Андонов от „Книгомания“ „Царска България (1879–1946)“ не е поредната енциклопедия. Вътре самата книга е изпълнена с илюстрации, документи, които за първи път виждат бял свят, обясни той. По думите му това издание ще остане за следващите поколения не само с миналото, което съдържа. То създава история и ни дава отговори за бъдещето, допълни Андонов.
Историкът проф. Веселин Янчев коментира, че появата на тази книга е закъсняла: „Но тя не можеше да се случи по-рано поради липсата на качествен градивен материал, постепенно трупан от самите автори и от историческата гилдия и поради турбулентните обществени нагласи в България“. Той отбеляза, че в тома могат да бъдат разграничени три информационни и интерпретационни пласта.
„Първият е посветен на характеристиките на монархическото управление в България при Александър I, Фердинанд I, Борис III, Симеон II и фундаменталните стратегически императиви, които те следват – национално обединение и модернизация и европеизация на страната“, каза той. Допълни, че представата за монархичното е надградена с биографиите не само на владетелите на Третото българско царство, но и на българските князе, княгини и царици. Другите пластове според него са посветени на българския владетелски двор и на резиденцията и домовете на владетелското семейство.
Политологът д-р Димитър Ганев каза, че „Царска България (1879–1946)“ е не само книга, но и фотоалбум, и справочник. „Това, на което сме свидетели в тази книга, е всъщност множество легитимационни механизми на властта – през дворците, през облеклото, през ордените“, смята той. Допълни, че това не е просто легитимация на властта, това е въобще изграждане на власт.
„Разглеждайки книгата може да видите, всъщност, че това са легитимационни механизми на оттласкване от Османската империя, от ориенталското и вписването на България там, където е мястото, там, където нашите възрожденци са имали естествен стремеж да поставят България – като част от западния свят. Всъщност, това е една история на тези легитимационни механизми и на този монархически институт, който превръща България от една провинция на източна империя в една суверенна малко по-късно европейска държава, каквато сме и днес“, обясни още Ганев.
По думите на доц. Георги Лозанов изданието е книга за дворцовата култура и дворцовия лайфстайл. Той представи част от основните характеристики на този лайфстайл – семейна традиция, високо образование и култура, благотворителност и патронаж, придворни служители, свита, прислуга, ордени, медали, отличия, дворци, замъци, имения, пиршества и др.
„Това е един свят, всекидневен, който носи тези характеристики и който дава максимална възможност една личност в собствения си всекидневен лайфстайл да се превърне в културен модел на обществото. И ние през тази книга наблюдаваме българската феноменология на този лайфстайл“, отбеляза той.
На събитието присъстваха министърът на отбраната Атанас Запрянов, заместник-министрите на културата Калин Вельов, Амелия Гешева и Илко Ганев, премиерът на България в периода 2001 – 2005 г. Симеон Сакскобургготски, директорът на Държавния културен институт към министъра на външните работи Снежана Йовева-Димитрова и др.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Литературата със свое място в „Салон на изкуствата“
От 1 октомври до 15 ноември културният живот в страната ще бъде обогатен с есенното издание на възродения фестивал „Салон на изкуствата“. След близо десетгодишно прекъсване, този значим за нашата култура форум отново се завръща, като този път ...
|
Избрано
Загадката на Агата Кристи: „Те бяха десет“ на театрален език
Театър „Възраждане“ отваря новия си сезон с премиера, която обещава да завладее сърцата на почитателите на криминалните истории и театралното изкуство. Представлението „Те бяха десет“ по Агата Кристи е интерпретация, която съчетава ...
|
![]()
Магията като отражение на обществото
|
Ако сте поропуснали
Училище в малка общност блести с висок успех
В сърцето на образователната система в малко, но значимо училище се случват промени, които заслужават внимание. В училището в Галиче усилията за подобряване на резултатите от външните оценявания не остават незабелязани. Директорът Десислава Тушинова подчерта, ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |