Най-новата книга на дългогодишния журналист Ваньо Стоилов „Ноти от мелодията на живота“ ще бъде представена за пръв път пред публика в казанлъшкия литературно-художествен музей „Чудомир“. Това съобщи авторът. Представянето е утре, като Ваньо Стоилов ще се срещне с читателите заедно с директора на местния Исторически музей „Искра“ д-р Момчил Маринов. 

"Книгата съдържа очерци и интервюта с хора, които съм взимал в годините между 1980 и 2024", разказа Ваньо Стоилов, който е кореспондент на "24 часа" за област Стара Загора и се занимава с журналистика вече 45 години.

„Героите в книгата са общо 41, основно спортисти и музиканти, но и дейци на културата. Подредена е на принципа на предаването „Спорт и музика“ на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио – избрах този подход, тъй като това, което ги обединява, освен професиите им, е, че са хора, които заслужават да бъдат помнени. Наричам ги хора „с добавена стойност“, каза той. Авторът допълни, че някои от събеседниците му вече не са между живите.  Книгата включва например интервю с лекоатлетката от Казанлък Петя Пендарева, която почина в началото на годината, както и с певеца Емил Димитров, певицата Маргарита Димитрова, лекоатлета Михаил Желев, бореца Никола Динев, знаменития футболист на „Берое“ Петко Петков.

„Тази книга е като документ на времето, а в нея са събрани материали за хора, които наистина заслужават това“, каза Стоилов. Той посочи, че в основата е Иво Папазов-Ибряма. „Това е човек, който е национална ценност, а за него няма издадена книга. По тази причина събрах моите вече десетина интервюта с него и с тях дадох основата на този труд“, разказа журналистът.

Интересно е и интервюто от 1980 година с Елисавета Багряна. Тогава бях студент, а това е и „най-лудото“ интервю, което съм правил, защото нямах никаква предварителна уговорка, а просто се появих в дома й - сега не бих го направил. Въпреки това тя не отказа, а освен интервю ми даде автограф и две непубликувани нейни стихотворения, едното от които е в книгата, коментира още Ваньо Стоилов. В сборника има още интервюта с двамата големи треньори на Берое Петър Хубчев и Ферарио Спасов, допълни той. 

„За мен най-ценното е, че тези хора живеят в страниците на книгата ми“, подчерта авторът и отбеляза, че интервютата и материалите са публикувани така, както са писани в момента, в който са взети, посочена е дата и издание. И тази книга, както и предходните две, завършва с оптимистичен финал, каза още Ваньо Стоилов. Той напомни, че първата му книга „Милиони стъпала към Бога“ завършва с разказ за бялата лястовица, която се е излюпила в психиатричната болница в Раднево, а книгата „Сплав човешка“ - с разказ за Паметника на помирението в монтанското село Винище. „Оптимистичната история за третата книга е разказът за Върбинка Димитрова от село Илийно, община Омуртаг, която се ражда през миналия век без ръце и крака, но намира начин да живее достойно и, според силите си, нормално“, посочи той. 

По думите на Ваньо Стоилов интервюто е сред най-трудните журналистически жанрове. "За да го направиш, трябва да имаш представа за характера на събеседника си, а за да го предразположиш – да покажеш, че знаеш много за него. Добре е да подготвиш въпроси, но и да импровизираш в интервюто, също така е важно да говориш на езика на събеседника, както и да не допускаш той да води разговора, смята дългогодишният журналист. Имал съм много трудни разговори, но важното е разговорът да тръгне. Ако събеседникът е затворен, трябва да намерим ключа“, обясни той. За мен е много ценна възможността да се докоснеш до такива хора – техните постижения, било то в спорта, изкуството или в друга област, те са пример за подражание. Това ме обогатява, дава ми информация, която е най-важното за един журналист, отбеляза той. Според Ваньо Стоилов „основното, което трябва да знаят младите журналисти, е, че това не е никак лесна професия и ако си й отдаден, трябва да си отдаден докрай“. Тя дава и взима много, а човек трябва да знае кога да спре. Когато престане да ти бъде интересно, трябва да спреш, защото не можеш да представиш интересно нещата и на читателя“, каза той и допълни, че на него все още му е интересно. 

Книгата се нарича „Ноти от мелодията на живота“, тъй като включва много музиканти, а от друга страна, като че ли много музика има и в спортните състезания – в ритъма, в начина, по който се провеждат, обясни авторът. „Нотите всъщност подреждат една партитура на живота, която е добре да е дълга и да звучи разностранно. Аз се стремя да се вслушвам в мелодията на моя живот, да ми доставя удоволствие и ако мога, да се забавлявам от това, което правя. Музиката трябва да е приятна“, каза той. 

В своите книги Ваньо Стоилов се стреми да събере всичко ценно, което е писал през журналистическия си път. Пръснато по вестниците, написаното остава, но разпиляно, а ако някой се интересува не от мен, а от събеседниците ми, по-лесно ще ги намери в книга, обясни той и допълни, че има материали и идея за четвърти труд, но все още не подготвя такъв. И двете предходни книги на Ваньо Стоилов са отличени от Съюза на българските журналисти, като „Сплав човешка“ е носител на наградата на съюза „Златно перо“.

Книгата „Ноти от мелодията на живота“ е издадена благодарение на „Арсенал“ АД в Казанлък, Община Стара Загора и „АЕS България“. След премиерата в Казанлък следват представяния в Стара Загора, Пазарджик и Попово.