Той подчерта, че изданието е много ценно, защото всички нови изследвания, които се правят за Варненския регион, винаги започват именно от публикациите в него през годините. По думите му редколегията е разширена през последните години и включва не само учени от Варна, а и от други места, като се цели да се привлекат и от чужбина, което ще подсили авторитета на изданието и шанса му да влезе в световните бази данни.  Настоящият брой е номер 64 от общата периодика на списанието, но е първият с новото название „Известия на Варненския музей“, каза редакторът и обясни, че за съжаление поради различни финансови и други причини, периодиката не е на годишник, каквото е намерението.

Списанието „Известия на Варненския музей“ ще търси път към световните бази данни. Това съобщи неговият главен редактор гл.ас. д-р Васил Тенекеджиев по време на представяне на последния брой пред публика в Читалня „Регионална история“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна. 

Той подчерта, че изданието е много ценно, защото всички нови изследвания, които се правят за Варненския регион, винаги започват именно от публикациите в него през годините. „Това е нашият научен архив, който е полезен източник на информация включително и за изучаването на културната история на града“, добави той. Редакторът припомни, че списанието има различни названия през годините, но съществува от началото на ХХ век, малко след основаването на Варненския музей. Това според него са двете най-успешни и дълголетни инициативи на Варненското археологическо дружество. 

По думите му редколегията е разширена през последните години и включва не само учени от Варна, а и от други места, като се цели да се привлекат и от чужбина, което ще подсили авторитета на изданието и шанса му да влезе в световните бази данни. 

Настоящият брой е номер 64 от общата периодика на списанието, но е първият с новото название „Известия на Варненския музей“, каза редакторът и обясни, че за съжаление поради различни финансови и други причини, периодиката не е на годишник, каквото е намерението. То е цветно и богато илюстрирано и излиза с подкрепа от Министерството на културата. Тиражът е малък, но се разпространява във всички исторически музеи и библиотеки в страната. От екипа на Регионалната библиотека във Варна посочиха, че броевете преди 1944 г. са налични в Дигиталната библиотека на институцията, а печатните издания са едни от най-търсените и четените в отдел „Регионална история“. 

Както информирахме, изданието вече има собствена интернет страница, която бе демонстрирана от Васил Тенекеджиев на представянето. Тя е направена в партньорство с Икономическия университет във Варна и е курсова работа на студентка. Намерението е и поддръжката на сайта да бъде дело на студенти. В него е предвидена и секция за архива на списанието, където по обратна хронология ще влязат постепенно старите издания. В момента са достъпни безплатно всички материали от новия брой. 

Главният редактор обърна внимание на по-интересните студии от „Известия на Варненския музей“ брой 1 (64). Сред тях е материалът на Станимир Първанов за наколните праисторически селища край село Езерово. Авторът е направил съгласуване с всички досегашни изследвания и е внесъл ред в съществуващия хаос относно техните названия и местонахождение, отбеляза Тенекеджиев. Любопитна според него е статията на Катя Меламед за крепостта Мъглиж над Аксаково, в която е събрана цялата налична археологическа информация по темата. За съжаление обектът е в окаяно състояние, труден за посещение, защото е обрасъл с растителност и почти неизследван, но обект на иманяри. Уредникът в Музея на Възраждането във Варна Кольо Хубенов участва с материал на по-съвременна тема, свързан с киверните гербове от руско-османската война 1828-1829 г., като „кивер“ е вид висока военна шапка. Самият Тенекеджиев представя в изданието материал на английски език за средновековните църкви във Варна. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.