Мистер Сенко. Един живот на фокус
„През 2025 г. се навършват 120 години от рождението на Мистер Сенко. Преди половин век той бе изключително популярен, направо „култов“, както биха казали днес. Идолите на народа тогава бяха няколко – Гунди във футбола, Лили Иванова и Емил Димитров – в естрадата, пророчицата Ванга от Петрич... И Мистер Сенко. Неговото име бе влязло дори в ежедневния език, често можеше да се чуе някой да каже: „Аз да не съм ти Мистер Сенко!“, когато ставаше дума за нещо сложно, невъзможно или невероятно. Само той – илюзионистът, фокусникът, магьосникът, умееше сложни, невъзможни и невероятни неща“
Биографията „Мистер Сенко. Един живот на фокус“ от Михаил Вешим излиза по повод 120 години от рождението на илюзиониста, съобщават от „Книгомания“. Първото представяне е на 25 март в литературно-художествения музей „Чудомир“, в Казанлък, като част от програмата на „Чудомирови празници“. „През 2025 г. се навършват 120 години от рождението на Мистер Сенко. Преди половин век той бе изключително популярен, направо „култов“, както биха казали днес. Идолите на народа тогава бяха няколко – Гунди във футбола, Лили Иванова и Емил Димитров – в естрадата, пророчицата Ванга от Петрич... И Мистер Сенко. Неговото име бе влязло дори в ежедневния език, често можеше да се чуе някой да каже: „Аз да не съм ти Мистер Сенко!“, когато ставаше дума за нещо сложно, невъзможно или невероятно. Само той – илюзионистът, фокусникът, магьосникът, умееше сложни, невъзможни и невероятни неща“, пише авторът. По думите му тази книга разказва за живота му – от бедното детство по улиците до световните сцени, от метач и продавач на лимонада в цирка до най-високите върхове на илюзионното изкуство, от обект „Семка“, разработван от ДС в първите години на „народната власт“, до личен приятел на Тодор Живков. „Мистер Сенко е голям артист и българин, изминал нелек житейски път през годините, но устоял на превратностите на времето. И отстоял себе си, понякога и с цената на компромиси – с властта, но не и със своето изкуство“, казва Михаил Вешим. Изданието е част от поредицата „Любимци на публиката“, и включва непоказвани снимки, дипломи, плакати и документи от личния архив на илюзиониста, съхраняван днес от снаха му Стефанка Карайончева. Има кадри с оригиналния реквизит и сценичен костюм на илюзиониста, изложени в Музея на магията в с. Момчиловци, създаден от Ненчо Илчев. На корицата е запазен оригинал на един от най-популярните плакати на илюзиониста, отразяващ най-впечатляващия му трик – свалянето на главата. Поместени са факсимилетата на доноси срещу Мистер Сенко, част от досието му като обект „Семка“. За първи път публично се оповестява информация, че като такъв е разработван от Държавна сигурност в продължение на 15 години (1948–1963). „Това „Семка“ не е избрано случайно, не е и само заради фонетичната близост с артистичния му псевдоним. В това наименование има оценка – намек, че на този човек май не му е чиста „семката“ – още отпреди 9 септември 1944 г.“, разказва Михаил Вешим. По думите му от папките с докладни записки, агентурни сведения, доноси, рапорти, протоколи и преводи на отваряни писма от чужбина е подбрано само най-фрапиращото и интересното, което би дало допълнителни щрихи към образа на Мистер Сенко. Сред имената на „информаторите“ се срещат негови съседи, дори домашната му прислужница Иванка Г. и колегата илюзионист Чорни. Неизвестен досега факт е, че за Мистер Сенко ДС разработва специално план за вербовка през април 1959 г. В досието няма данни илюзионистът да сътрудничи на „службите“, той е единствено обект на разработка. Година по-късно, делото „Семка“ е с резолюция да бъде закрито. Агентите трупат информация за артиста и най-вече за изявите му в чужбина още четири години. Михаил Вешим представя биографията в контекста на времето и обрисува развитието на илюзионното изкуство, прави умели препратки към личности като Хари Худини, Робер Уден, Джиб, Ник Дим Кос, коментират от „Книгомания“. „Мистер Сенко. Един живот на фокус“ разказва още, че Мистер идва от „мистериозен“, а не от „мистър“, че прави фокусите с лявата ръка, като отвлича вниманието на публиката и я кара да се взира в дясната. Мистер Сенко смята, че фокусът не трябва да се дава даром, а да се продава. Вдъхновява се за фокуса със свалянето на главата, след като една нощ среща на улицата афроамериканец с бял костюм с тъмното и се стряска, че е без глава. Сенко често оставя отливката на главата си на перваза на прозореца вкъщи – да гледа към улицата и да респектира любопитните минувачи. След като се пенсионира, Мистер Сенко дава реквизита си под наем на своя син Христо Карайончев (Мистер Сенко-младши), също илюзионист – той трябва да плаща на баща си процент от приходите си от представленията. Ела Самбиази, втората съпруга и асистентка на Сенко, е жената, която с познанията си за тогавашния шоу бизнес прави от прочутия по панаири и селски салони из България фокусник световен артист. Мистер Сенко е роден на 12 февруари 1905 г. във Враца. Дават му името Евстати. Той е третото дете в семейството на Райна и Христо Карайончеви. Бащата е ветеринарен фелдшер, назначен е във ветеринарната лечебница в Хайредин, затова семейството се мести от града на село. В годините след войната и след смъртта на съпруга си Райна тъче черги, за да издържа трите деца. През 1918 г. малкият Евстати идва сам в София, попада в цирк „Колизеум“ и остава да работи като момче за всичко. Покрай френския илюзионист Делоне научава първите си фокуси, а след време го замества на сцената. Мистер Сенко сам създава най-популярните си илюзии като „Бурето“, „Сандъка с 25 саби“, „Електрически стол“, „Разрязване на жена с трион“. През 1961 г. заради номера „Сваляне на главата“ печели в Индианаполис, САЩ, специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. Той е почетен член на асоциациите на илюзионистите на Германия, Франция и САЩ. Носител е на френския орден „Робер Уден“. Става почетен президент на Клуба на илюзионистите в България от годината на създаването му. Мистер Сенко умира на 26 юли 1987 г. в София.
|
![]()
Златното мастило
Една непозната колекция
Каталогът „Една непозната колекция“ с творби от резиденцията на Вълко Червенков бе представен в галерия „Академия“. Изданието съпътства изложбата с творби от резиденция „Средна гора“ на Вълко Червенков, която може да бъде ра ...
Добрина Маркова
|
![]()
Златното мастило
Огнян Герджиков: Няма нищо, което по-дълго да съм таил в себе си, от желанието да съставя юридически речник
„Мога да призная, че няма нищо, което по-дълго да съм таил в себе си, от това желание да съставя юридически речник“, каза проф. Огнян Герджиков при представянето на своята нова книга „Енциклопедичен речник на частното право“.
Представя ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Изкуството: теория и история. Избрани студии и статии
Валери Генков
|
![]()
Златното мастило
Жанина Драгостинова: Българите предпочитат да карат немски коли, но имат предубеждения към немската литература
Има предубеждения спрямо немската литература у нас. Смята се, че е скучна, а това не е вярно. Тя е интересна и разнообразна и с нищо не е по-различна от тази в другите европейски страни. Въпреки това, българите предпочитат да карат немски коли, но не и да чета ...
Добрина Маркова
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Златното мастило
Една непозната колекция
Каталогът „Една непозната колекция“ с творби от резиденцията на Вълко Червенков бе представен в галерия „Академия“. Изданието съпътства изложбата с творби от резиденция „Средна гора“ на Вълко Червенков, която може да бъде ра ...
Добрина Маркова
|
![]() ![]()
Литературен обзор
Адаптирана чуждоезикова литература беше представена на книжен базар в ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“
Адаптирана чуждоезикова литература беше представена на книжен базар в Профилираната гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф“ в Разград.
Фоайето на училището се превърна в място, изпълнено с литература на английски, немски и испански ез ...
Добрина Маркова
|
![]()
Авторът и перото
"Нови гласове от Европа" се обърнаха към българските читатели в Националния археологически институт с музей при БАН
Добрина Маркова
|
На бюрото
Таня Минчева: Няма нищо лошо да се издават много книги
Валери Генков
|
Няма нищо лошо да се издават много книги. Трябва да има литература, за да могат хората да избират. Това мнение изрази в интервю художничката Таня Минчева, която гостува на фестивала „Литературен прожектор“ на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна.
Тя обаче смята, че не е работа на читателя да търси своето издание на пазара, а на издателствата, специалис ...
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Рио де Жанейро е първата португалоезична Световната столица на книгата
Добрина Маркова
|