Георги Димитров, който е посланик на Република България в Сърбия в периода между 2005 и 2012 г., издава в книга дневниците и спомените си от дипломатическата си мисия в Белград. Томът е озаглавен „Белградски преживелици“, а подзаглавието е „Дневници и спомени на един дълго задържал се посланик“, каза той в интервю. Книгата ще бъде представена на 24 април в "Перото", издател е „Сдружение международни отношения“.

Книгата обхваща периода от 2005 г. до началото на 2012 г., когато аз бях посланик в Белград, отбеляза Георги Димитров. По думите му това време е било доста динамично. 

„Това беше много активен период и за Сърбия - вътрешнополитически, в отношенията с ЕС и в регионални аспекти“, каза дипломатът. 

ДНЕВНИЦИ И СПОМЕНИ

Томът е около 650 страници. „През по-голямата част от престоя ми в Белград си водех дневници на ръка в едни тефтери и тази книга е едно към едно по тях. Базирана е не на сегашни оценки, а на документалните материали от онова време на посолството - отчети, информации, справки, бележки, които са писани в реално време. Няма анализи и оценки от дистанцията на времето. Както съм го видял и почувствал тогава и съм го записал в дневника си, така е представено сега“, каза Георги Димитров.

Дипломатът разказа, че много се колебаел дали да напише тази книга, но близки и приятели го убедили да го направи. Доста време било необходимо бележките, писани на ръка, да се превърнат в печатно издание, но според него така е по-добре. „Получи с много интересно съвпадение  книгата излиза 20 години, след като съм заминал там", отбеляза той. Димитров каза, че изданието не касае събитията в Сърбия след края на дипломатическата му мисия в страната.

ИСТОРИЧЕСКИ МОМЕНТИ В СЪРБИЯ

„Първата ми официална изява в Белград като посланик беше да присъствам на срещата и подписването на споразумение за сътрудничество между генералните директори и ТАНЮГ Максим Минчев и Лука Мичета“, разказва той. Димитров отбелязва, че в книгата е отделил специално внимание и на срещата на българските медии в Ниш, организирана . „Разказал съм и за тясното сътрудничество през всички онези години с прекрасния кореспондент в Белград Ники Коев“, допълни дипломатът.

Според него на читателите, които се интересуват от събитията в Сърбия по онова време, ще им бъде интересно да си обяснят някои последващи развития и сегашното състояние на страната. „Защото нещата не идват на бяло поле. Те, като процеси, са се виждали още тогава“, обясни бившият посланик на България в Сърбия.

Когато заминал за Белград, все още Сърбия и Черна гора бяха, съюзна държава. Пролетта на следващата година имаше референдум за отделяне на Черна гора. След това започна цялата сага около обявяването на независимостта на Косово, както и ответната реакцията на Сърбия, каза дипломатът.

Друга особеност на този период били доста честите избори и смята на правителства в Сърбия. „И непрекъснато стоеше въпросът накъде ще завие политическата ситуация в Сърбия в зависимост от това кой ще управлява. На дневен ред беше и въпросът кой ще успее да направи правителство в Сърбия“, спомни си Георги Димитров.

Стоеше и темата за европейската интеграция в Сърбия. Въпросът с Косово спъваше интеграцията, беше поставено като условие сътрудничеството с Хагския трибунал в бивша Югославия и конкретно за предаване на ген. Ратко Младич и Радован Караджич, които бяха издирвани, разказа още той. По думите му около имало много политическа енергия и дискусии между Европа и Сърбия. Докато бях там, бяха заловени и двамата, отбелязва бившият посланик на България в Белград. Димитров припомни, че по онова време представител на Хагския трибунал в Белград тогава бил български дипломат. 

ВЪВЕЖДАНЕТО НА ВИЗИ

„Покрай европейската интеграция на Сърбия - кога ще почнат преговорите, кога ще получат статут на страна кандидат, се развиваха и други неща като оценка на напредъка им, с което ние, като посланици на държави от Европейския съюз, директно се занимавахме. И всъщност докладвахме на Брюксел“, разказа Георги Димитров.

Той посочи, че сред казусите по време на неговата мисия в Белград било и въвеждането на визи за гражданите на Сърбия, които искат да посетят България. „Когато страната ни влезе в Европейския съюз, бяхме задължени по силата на членството да въведем визи за Сърбия, каквито преди това не е имало“, разказа дипломатът. Входните документи били безплатни, но това, по думите му, било сериозно натоварване на посолството в Белград. "Защото нито сърбите, нито ние бяхме свикнали на този режим. Впоследствие, не без наше участие, започнаха едни разговори и в крайна сметка визите бяха премахнати след време. И сега може да се пътува само с лични карти между България и Сърбия", отбелязва Димитров.

Според него в отношенията между двете страни винаги е имало приливи и отливи. "Имаше един период на стагнация - не само в политически, но и за търговски, и за културни, и за други прояви.... Всичко това трябваше да се промени. И на двустранните отношения трябваше да им се даде тласък. Това, до голяма степен, беше направено .... и поради много добрите отношения между тогавашните президенти на двете държави - Борис Тадич и Георги Първанов", посочи Георги Димитров.

Сред проблемите в периода 2005-2012 г. той посочи и тези на българското малцинство в Сърбия, с което работил по време на мандата си.

Георги Димитров е роден на 2 октомври 1957 г. в София. Завършва специалността „Международни отношения“ в МГИМО, Москва. След дипломирането си постъпва на дипломатическа работа в Министерството на външните работи на България. Бил е секретар по външната политика на президента Георги Първанов, извънреден и пълномощен посланик в Белград, постоянен секретар на Министерството на външните работи.