Приказки на Николай Райнов (1889-1954) и илюстрации на Любен Зидаров (1923-2023) са събрани в нов издателски проект. Произведенията са разпределени в четири тома - „Самодивско царство“, „Златното птиче“, „Морската царица“ и „Вълшебният дворец“, съобщават издателите от „Миранда“.

По думите им книгите включват приказки както от двата тома на издателство „Народна култура“ от 70-те години на миналия век, така и много други. 

"Самодивско царство“ и „Златното птиче“ съдържат български приказки от техните първи публикации през 1924 и 1925 година. А във вторите два тома от колекцията са събрани избрани приказки от поредицата „Приказки от цял свят“, публикувани от издателство „Стоян Атанасов“ в годините от 1931 до 1934. Издателството умишлено се придържа към оригиналните текстове на Николай Райнов с цел съхраняване на уникалността на авторовия стил, посочват от „Миранда“. Допълват, че илюстрациите на Любен Зидаров са  възстановени в тяхната оригинална яркост.

„Писателят открива неподозираните възможности, които фолклорната приказка предлага, след края на Първата световна война – време на колективна унилост, породена от катастрофалния изход от трите последователни войни за България; време на дълбока криза в духовните устои на нацията и усещане за невъзвратимо изгубена човечност. Като противовес на тази криза изкуството се насочва към търсенето на живителните корени на народния дух, разкрити най-вече в мито-фолклорното мислене. Оформя се идеята за една нова, българска модерност, изградена върху универсалните естетически и етически основи на фолклора и старото християнско изкуство. Така може най-кратко да бъде представена естетическата програма на движението „Родно изкуство“, в чието осъществяване Райнов участва и с приказките си, и с дивните си автоилюстрации, и с голяма част от картините си, издържани в декоративен естетски стил“, пише в предговора към първия том от поредицата проф. Светлана Стойчева, която е научен консултант при съставянето на сборниците.

По думите Николай Райнов няма популярното отношение към приказката като единствено „детска литература“ – за него, заедно с притчата и легендата, тя е част от „летописите на вечността“. 

Проф. Стойчева разказва, че първите приказки на Райнов са стилизации на български фолклорни сюжети, поместени в сборниците „Най-хубавите народни приказки“ (1924), „Златното птиче“ (1924) и „Юнак над юнаци“ (1925), а в началото на 30-те години реализира един от мащабните си творчески проекти - тридесет и един тома с преразказани „Приказки от цял свят“ (1931 – 1934). 

„Колкото и да следват традиционната вълшебна приказка, ние не ги наричаме „преразказани приказки“, а „Приказките на Николай Райнов“ – заради преекспонирането на вълшебствата, извлечени от неговата творческа памет, препълнена със стотици приказни сюжети; заради съзнателно усложнената фабула чрез добавянето на нови сюжетни ходове и най-сетне – заради езиковата им обработка“, отбелязва още проф. Светлана Стойчева. 

По нейна идея първият том да започва с авторската приказка на Николай Райнов – „Самодивско царство“, а третият – с „Морската царица“.