Голям почитател на Виктор Юго и Гюстав Флобер, испанско-перуанският писател Марио Варгас Льоса имаше специална връзка с Франция -  страната на първите му романи, предаде АФП.

Въпреки че учи там и първоначално започва кариера на журналист, той казва, че именно в Париж е "станал писател", когато на 9 февруари 2023 г. произнася речта си при приемането се в престижната Френска академия. Тогава Марио Варгас Льоса стана първият автор в близо 400-годишната история на институцията, приет в нея, въпреки че никога не е писал директно на езика на Молиер.

Връзката му със страната на неговите модели започва много преди това, когато пише за френската култура в перуанската преса. През 1957 г. Марио Варгас Льоса получава първата си литературна награда за El Desafio ("Предизвикателството"), присъдена му от периодичното издание La Revue Francaise.       "Като ученик тайно се стремях да стана френски писател. Бях убеден, че е невъзможно да бъда писател в Перу, страна без издателства и с малко книжарници", споделя Варгас Льоса.

В крайна сметка той се установява в Париж през 1959 г., в годината, когато навършва 23 години, заедно с първата си съпруга Хулия Уркиди, която ще го вдъхнови да напише "Леля Хулия и писачът".

Веднага след пристигането си Марио Варгас Льоса си купува екземпляр от класиката на Флобер "Мадам Бовари". Този роман ще заема достойно място на нощното му шкафче и го вдъхновява за L`Orgie perpetuelle ("Вечна оргия"), есе за писателския занаят.

В "културната столица на света" Варгас Льоса разбира, че латиноамерикански писатели като Октавио Пас се четат отдавна. "В крайна сметка благодарение на Франция успях да открия една друга Латинска Америка", казва роденият в южната част на Перу писател.

Марио Варгас Льоса живее няколко години в Париж, където работи като преводач, преподавател по испански език и журналист в испаноезичния отдел на АФП.       Именно в Града на светлината той написва първия си роман La Ville et les Chiens ("Градът на кучетата") - шедьовър, който през 1962 г. е удостоен с наградата Biblioteca Breve. 

От Александър Дюма - бащата на "Тримата мускетари", друг източник на вдъхновение, Марио Варгас Льоса наследява способността да държи читателя омагьосан, благодарение на умението си да разказва истории. В същото време той умее да описва политическата и социалната действителност с финеса на Жан-Пол Сартр и Албер Камю.

По онова време сила набира движението "Нов роман", което предпочита стилистичните експерименти пред разказа. Но Варгас Льоса остава верен на основната си амбиция - да разказва истории.       В началото на 60-те години на миналия век, когато кариерата му тръгва нагоре, Марио Варгас Льоса обединява усилията си с колумбиеца Габриел Гарсия Маркес, аржентинеца Хулио Кортасар и мексиканците Карлос Фуентес и Хуан Рулфо, формирайки златното поколение латиноамерикански писатели.

От 70-те години на миналия век именно южноамериканските писатели помагат на новото поколение френски автори да не губят надежда в художествената литература, отбеляза академик Даниел Рондо при приемането на Варгас Льоса във Френската академия. 

В началото на 70-те години на миналия век писателят прави идеологическа промяна, дистанцирайки се от комунизма на Кастро в полза на либерализма на французина Алексис дьо Токвил, наблюдател на началото на американската демокрация.

Този обрат му спечелва неодобрението на южноамериканските интелектуални кръгове и, напротив, приятелство във Франция с друг академик, антикомуниста Жан-Франсоа Ревел.       През 2004 г., след като представя прочутото си изследване на "Мадам Бовари", Марио Варгас Льоса се заема с друг паметник на френската литература с "Изкушението на невъзможното: Виктор Юго и "Клетниците" (La Tentation de l`impossible: Victor Hugo et +Les Miserables). 

Преведена на около тридесет езика, включително и на френски, творбата на човека, който през 2010 г. получи Нобелова награда за литература, е издавана масово във Франция от "Галимар" (Gallimard). През 2016 г. Марио Варгас Льоса ще стане и първият чуждестранен писател, който ще бъде публикуван приживе в "Плеяда" (Pleiade), един от най-престижните френски сборници.

"Никога не съм се чувствал като чужденец в Европа или където и да било другаде", каза Марио Варгас Льоса, когато получи Нобеловата награда за литература през декември 2010 г.

Кончината на Марио Варгас Льоса бележи края на една епоха - тази на златното поколение на латиноамериканската литература, чийто последен велик представител беше той.

Правителството на обяви 14 април за ден на национален траур. 

"Това, че той си отиде, ще натъжи неговите роднини, приятели и читатели по целия свят, но се надяваме, че те ще намерят утеха, както и ние, във факта, че той се радваше на дълъг, разнообразен и плодотворен живот", написаха децата на Марио Варгас Льоса в съобщението за кончината му. 

Близките на писателя съобщиха, че ще действат в съответствие с неговите инструкции, като няма да има публична церемония и тялото му ще бъде кремирано. 

Пред къщата на писателя с изглед към Тихия океан в бохемския квартал Баранко малка група хора се събраха мълчаливо, за да чуят за смъртта му, държейки в ръцете си екземпляри от негови произведения.

"Той казваше, че литературата е спасила живота му", сподели видимо развълнуван Густаво Руис, философ, дошъл да отдаде последна почит на писателя пред дома му.

В съобщение, публикувано в социалната мрежа Екс, президентът на Перу Дина Болуарте изрази съжаление за смъртта на писателя. "Неговата интелектуална гениалност и огромно творчество ще останат трайно наследство за бъдещите поколения", каза Болуарте.

Президентът на Гватемала Бернардо Аревало също използва социалната мрежа, за да опише Марио Варгас Льоса като велик летописец на испаноезична Америка и проницателен тълкувател на нейните пътища и съдби".

Бившият колумбийски президент Алваро Урибе го нарече "майстор на майсторите", а заместник-държавният секретар на САЩ Кристофър Ландау каза, че "неговите теми и интереси са вечни и универсални".

Перуанският писател Алфредо Брайс Еченике, автор на "Свят за Джулиъс", каза по радио RPP, че смъртта на Марио Варгас Льоса е "траур за Перу, защото никой не ни е представял пред света така, както той, с творчеството си като цяло, с решителността си, с чистотата си и със своята необятност".