Има предубеждения спрямо немската литература у нас. Смята се, че е скучна, а това не е вярно. Тя е интересна и разнообразна и с нищо не е по-различна от тази в другите европейски страни. Въпреки това, българите предпочитат да карат немски коли, но не и да четат немски книги. Това каза в интервю преводачката Жанина Драгостинова, която гостува на фестивала „Литературен прожектор“, организиран от Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна. 

Драгостинова представи пред читатели книгата на Бернхард Шлинк „Внучката“, в която според нея любовта надделява над идеологията. Авторът е известен с романа си „Четецът“, който е филмиран. По думите на Драгостинова немските писатели продължават да се вълнуват от темите за травмите от миналото и Втората световна война, от причините за възникването на националсоциализма и отношенията между живеещите в Източна и Западна Германия. Хората искат да се съберат, но не могат. Събориха стената, а сега искат пак да я издигнат, посочи тя. 

Според нея за германците също е било нужно време, за да се освободят от травмата и да разкажат за миналото си не емоционално, а фактологично. По думите й младите автори описват семейните връзки в ГДР с Държавна сигурност (ДС) и правят аналогия със сегашното надигане на „Алтернатива за Германия“ и разпространението й точно в източната част на страната. 

Следва цялото интервю с Жанина Драгостинова:

Какво е присъствието на немската литература на българския пазар? 

- Превеждат се много неща, почти всички книги, които са наградени, но малко от тях стигат до читателите, защото има разпространено мнение, че немската литература е скучна и за нищо не става. Българите предпочитат да карат немски коли, но не и да четат немски книги, за мое съжаление. Когато преди двайсет години преведох „Измерването на света“ на Даниел Келман, излезе критична рецензия от преподавател по литература, която гласеше „Книгата е много смешна, въпреки че авторът е германец“. Предубежденията са на всякакво ниво, а аз се боря срещу тази нагласа.

А каква е всъщност немската литература?

- Тя е като всички останали. В някои случаи е забавна, друг път - философска. Няма голяма разлика от другите или някаква национална особеност. Разнообразна е. Младите автори описват живота около себе си като всички останали писатели по света, но не знам защо у нас има предубеждение, което стига дотам, че не вярват, че е възможно германци да разкажат любовна история. 

Все още занимава ли творците в Германия миналото, травмите от него, осмислянето му? 

- Занимава ги. Занимават ги както националсоциализмът, така и социалистическото минало и има много саморазкъсващи книги. Млади автори се опитват да разберат защо дядо им е сътрудничил на Държавна сигурност (ДС) или баща им е предал някого. Такива неща в България, според мен, все още липсват. Мисля, че и при тях това е било дълъг процес. Когато беше 70-годишнината от края на Втората световна война, се появиха първите книги със семейни истории, в които децата поглеждат назад и описват какво са правили родителите им. Тоест и за тях е имало нужда от време, за да признаят, че в рода им е имало националсоциалисти, а това важи за всички родове. Било им е необходимо време да се освободят от травмата и да разкажат за това време не емоционално, а фактологично. Младите автори сега описват семейните връзки в ГДР с ДС и правят аналогия със сегашното надигане на „Алтернатива за Германия“ и разпространението й точно в източната част на страната. 

Тълкуват ли се настоящите политически процеси като завръщане на националсоциализма?

- Тази връзка се търси специално от младите автори от територията на бившата ГДР. Превеждам книга, която разказва как внучка опознава миналото на дядо си, за да разбере дали наистина е бил сътрудник на ДС. Той е бил директор на училище и не е изпращал хора в затворите, но във всекидневието си, служейки на идеологията, е вършел лоши неща. Възпитал е децата си в жестокост и суровост и съответно те са го предали на своите деца. Така всяко поколение възпроизвежда хора, които не познават нежностите, топлите отношения в семейството. Разпространението на „Алтернатива за Германия“ се обяснява с това, че хората не са научени да виждат в чужденеца добрия човек и нямат топлотата да приемат непознатия. И това продължава. 

Тези литературни истории доминиращи ли са на пазара в Германия или получават повече внимание? 

- Те влизат в номинации за награди и получават внимание, но има и книги на всякакви други теми. Сред тях са и биографични романи за популярни хора, чиклит и други жанрове. 

Как протича процесът при превода? Вие ли предлагате заглавия на издателствата или те Ви търсят? 

- Практиката ми на преводач е от 25 години и през това време има промяна. В началото аз общувах директно с издателите и предлагах заглавия. Това съществува и сега, но вече навлязоха литературните агенти, издателствата общуват предимно с тях и така решават какво да излезе. 

Романът „Внучката“ на Шлинк има ли общо с известната му книга „Четецът“, която е екранизирана? 

- Съдържанието на двете книги си прилича доколкото става дума за събития, които разтрисат Европа. В „Четецът“ основната тема е националсоциализмът и преработването на това време, а във „Внучката“ действието започва в средата на 1960-те години, но има и други времеви пластове, обхващащи соца в ГДР. После действието се пренася в Западен Берлин, падането на стената, преходът, пънкарите, обедняването, озверяването на младите хора от ГДР, които се чувстват втора ръка и стига до наше време с крайно десните и леви движения, които съществуват в Германия. Има една съпоставка между Източна и Западна Германия. Може би общото с „Четецът“ е, че страната се разделя вследствие на националсоциализма и това е една тънка нишка през двете книги. Стилът на автора е с много кратки и ясни изречения, точно обраното на разбирането за немския като език с дълги, сложни и завъртени изречения, както е при Томас Ман. Шлинк е бил адвокат и е преподавал право. Казват, че много от нещата, които описва в своите книги, са почерпени от делата му. Вероятно на адвокатската му практика се дължи този ясен стил. 

Жанина Драгостинова е завършила Първа езикова гимназия във Варна, след което немска филология и кинознание. Работи като журналист с ресор „Култура“. С преводи се занимава от 2000 г. и вече има над 50 заглавия на немски, австрийски и швейцарски автори, сред които Вим Вендерс, Фолкер Шльондорф, Стефан Цвайг, Даниел Келман.