За Невена Коканова, Леон Даниел и Боян Дановски разказва Клара Армандова в автобиографичен роман
Невена Коканова, Вили Цанков, Леда Тасева, Леон Даниел, Георги Миладинов, Боян Дановски, Светлозар Игов са част от личностите, за които Клара Армандова разказва в автобиографичния си роман „Танцът на делфините“. „Когато бях на 22-23 години, много обичах морето. Имаше една сладкарничка „Албатрос“ в курорта „Дружба“ (днес "Св. св. Константин и Елена", бел. а.), която приличаше на плацдарм за НЛО. Тя съществуваше допреди седем-осем години. Аз излязох на този плацдарм и изведнъж забелязвам, че в лунната пътека танцуват едни делфинчета. Това беше невероятно преживяване“, разказва в интервю актрисата и режисьор. „Тогава се замислих колко са свободни те и как няма никакви хора отгоре им, никакви кукловоди, никакви подмишници. Те са независими от цялата шумотевица на света. През това време, далечно се чуваха звуците на оркестъра. Свиреха „Тъжен валс“ на Сибелиус. И някак си се сля визуалното със звуковото, а аз бях абсолютно сама с делфините“, допълва Армандова. По думите делфините в онази нощ са танцували в абсолютен ритъм и в такт с музиката: „Правеха една перфектна дъга и се гмуркаха обратно в тази тъмна водна шир. И изведнъж, тогава разбрах какво нещо е светлината и музиката срещу тъмнината. Тези делфини в книгата са онази надежда, която те кара да вярваш, че винаги има надежда, когато ти се случи нещо много лошо. Пък и ти принадлежиш на един свят на изкуството, който прилича на техния. Стремиш се към колкото можеш, защото ние хората сме несъвършени, а в тях има нещо съвършено“. Клара Армандова добавя, че във всяка глава от книгата си спомням за делфини: „И ги виждам по различен начин. И ми казват нещо различно. За мен тези делфини танцуват като малцинство. Те са животинки на изчезване. Те са като по-малките народи. А морето е море от сълзите на малките народи. Има и такъв елемент“. „Танцът на делфините“ обхваща годините от 1953 до 1989-а. „Няма нищо за времето, прекарано във Великобритания, но има препратки и малки подскоци в бъдещето – за да се види, че не съм спряла до 1989 година“, казва с усмивка авторката. Освен това, допълва тя, моят живот продължава в една друга страна, с друга култура, която беше безкрайно любопитна за мен, но не знам дали би било толкова любопитно за читателите. „Проф. Любомир Тенев, изключителен човек и ерудит, единственият за времето си шекспировед в България, и преподавател, чиито лекции си спомням и до днес, ми даде самочувствие, когато се посъветвах с него дали да отида да специализирам режисура в страната на Шекспир“, разказва актрисата. По думите , има хора като нейните съученици и съученички, с които остават приятели и до днес. По онова време е и предаването „Приказки с шапки“, което от 1975 до 1985 г. се излъчва всяка вечер по телевизията от 19:50 до 20:00 ч., и което прави Клара Армандова любимо лице от екрана. Автор на сценариите е Маргарит Минков, а музиката е на Петър Ступел. Клара Армандова е родена на 11 април 1953 г. в София. Като режисьор има над 40 постановки във Великобритания, САЩ, Франция и България. Носител е на наградата за режисура за постановката на „Ромео и Жулиета" от Шекспир на международния театрален фестивал в Единбург (1994). Преподава актьорско майсторство в школата „Визион".
|
![]()
Литературен обзор
Летни страници: Какво разказват италианските бестселъри
Лятото приключва, но въпросът за книгите, които ни са вдъхновили през средата на сезона, остава актуален. Докато слънцето беше най-силно, някои заглавия се изкачиха на върха на класациите в Италия и се превърнаха в най-продаваните книги за август 2025 година. ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Литературен обзор
Откриване на модерни дигитални библиотеки вдъхновява младите хора
В едно от най-значимите събития в образователната сфера за последните години, Спортно училище „Димитър Рохов“ отвори врати за нови възможности и иновации. Церемонията по откриването на модерния STEM център и дигиталната библиотека се превърна в сим ...
Валери Генков
|
![]()
Време за споделяне, размисъл и вдъхновение чрез думите
Добрина Маркова
|
![]()
Литературен обзор
Етика и технологии в дилемата на трамвая
Дилемата на трамвая: етични размисли за технологичната еволюция и човешката отговорност
В последните години, дебатите около етичните решения се върнаха с нова сила, като особено внимание привлече така нареченият "проблем на трамвая" или "дилемата на железопът ...
Ангелина Липчева
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
На бюрото
Вечер на думите и сърцата
На 24 септември Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще бъде част от международната инициатива „Нощ на литературата“ за пореден път. Тази събитийна вечер обещава да събере любителите на словото в уникална атмосфера, където културата среща ист ...
Валери Генков
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Микробите вътре в растенията като ключ към устойчиво земеделие
В света на съвременното земеделие все по-актуална става темата за микробиомите, скрити в самите растения. Един от най-интересните аспекти е ролята на ендофитите – микроби, които живеят вътре в растенията без да причиняват болести. Тези микроорганизми не ...
Валери Генков
|
![]()
Златното мастило
Книги за бъдещето на Враца
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Расистки стереотипи и социална сегрегация
Ангелина Липчева
|
В американския юг думата „бял боклук“ се превръща в символ на дълбоки социални и расови разделения. Това е термин, който еволюира от описанието на бедни бели работници към олицетворение на расистки стереотипи, използвани за дискредитиране на по-ниските социални слоеве. В началото на 20-и век, по време на зората на евгениката, този термин е бил свързан с идеи за „неподходящи&ldquo ...
|
![]() ![]()
На бюрото
Чудовища като мост към нови светове
Ангелина Липчева
|
10:16 ч. / 03.05.2025
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 5972 |
![]() |
Невена Коканова, Вили Цанков, Леда Тасева, Леон Даниел, Георги Миладинов, Боян Дановски, Светлозар Игов са част от личностите, за които Клара Армандова разказва в автобиографичния си роман „Танцът на делфините“.
„Когато бях на 22-23 години, много обичах морето. Имаше една сладкарничка „Албатрос“ в курорта „Дружба“ (днес "Св. св. Константин и Елена", бел. а.), която приличаше на плацдарм за НЛО. Тя съществуваше допреди седем-осем години. Аз излязох на този плацдарм и изведнъж забелязвам, че в лунната пътека танцуват едни делфинчета. Това беше невероятно преживяване“, разказва в интервю актрисата и режисьор.
„Тогава се замислих колко са свободни те и как няма никакви хора отгоре им, никакви кукловоди, никакви подмишници. Те са независими от цялата шумотевица на света. През това време, далечно се чуваха звуците на оркестъра. Свиреха „Тъжен валс“ на Сибелиус. И някак си се сля визуалното със звуковото, а аз бях абсолютно сама с делфините“, допълва Армандова.
По думите делфините в онази нощ са танцували в абсолютен ритъм и в такт с музиката: „Правеха една перфектна дъга и се гмуркаха обратно в тази тъмна водна шир. И изведнъж, тогава разбрах какво нещо е светлината и музиката срещу тъмнината. Тези делфини в книгата са онази надежда, която те кара да вярваш, че винаги има надежда, когато ти се случи нещо много лошо. Пък и ти принадлежиш на един свят на изкуството, който прилича на техния. Стремиш се към колкото можеш, защото ние хората сме несъвършени, а в тях има нещо съвършено“.
Клара Армандова добавя, че във всяка глава от книгата си спомням за делфини: „И ги виждам по различен начин. И ми казват нещо различно. За мен тези делфини танцуват като малцинство. Те са животинки на изчезване. Те са като по-малките народи. А морето е море от сълзите на малките народи. Има и такъв елемент“.
„Танцът на делфините“ обхваща годините от 1953 до 1989-а. „Няма нищо за времето, прекарано във Великобритания, но има препратки и малки подскоци в бъдещето – за да се види, че не съм спряла до 1989 година“, казва с усмивка авторката. Освен това, допълва тя, моят живот продължава в една друга страна, с друга култура, която беше безкрайно любопитна за мен, но не знам дали би било толкова любопитно за читателите.
„Проф. Любомир Тенев, изключителен човек и ерудит, единственият за времето си шекспировед в България, и преподавател, чиито лекции си спомням и до днес, ми даде самочувствие, когато се посъветвах с него дали да отида да специализирам режисура в страната на Шекспир“, разказва актрисата.
По думите , има хора като нейните съученици и съученички, с които остават приятели и до днес. По онова време е и предаването „Приказки с шапки“, което от 1975 до 1985 г. се излъчва всяка вечер по телевизията от 19:50 до 20:00 ч., и което прави Клара Армандова любимо лице от екрана. Автор на сценариите е Маргарит Минков, а музиката е на Петър Ступел.
Клара Армандова е родена на 11 април 1953 г. в София. Като режисьор има над 40 постановки във Великобритания, САЩ, Франция и България. Носител е на наградата за режисура за постановката на „Ромео и Жулиета" от Шекспир на международния театрален фестивал в Единбург (1994). Преподава актьорско майсторство в школата „Визион".
Член е на Съюза на писателите на Великобритания. Гласува за наградите на БАФТА (Британската академия за филмово и телевизионно изкуство). Тя е единственият българин, убедил Лайза Минели да даде гласа си за свой проект. Be bold, my girl! (Бъди смела, моето момиче!) са думите, които американската актриса изрича. Те стават част от спектакъла Stage Struck на Клара Армандова, игран две години в лондонския Etcetera Theatre. През 2021 г. издава „Наръчник за младия актьор“.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Литературата със свое място в „Салон на изкуствата“
От 1 октомври до 15 ноември културният живот в страната ще бъде обогатен с есенното издание на възродения фестивал „Салон на изкуствата“. След близо десетгодишно прекъсване, този значим за нашата култура форум отново се завръща, като този път ...
|
Избрано
Загадката на Агата Кристи: „Те бяха десет“ на театрален език
Театър „Възраждане“ отваря новия си сезон с премиера, която обещава да завладее сърцата на почитателите на криминалните истории и театралното изкуство. Представлението „Те бяха десет“ по Агата Кристи е интерпретация, която съчетава ...
|
![]()
Магията като отражение на обществото
|
Ако сте поропуснали
Училище в малка общност блести с висок успех
В сърцето на образователната система в малко, но значимо училище се случват промени, които заслужават внимание. В училището в Галиче усилията за подобряване на резултатите от външните оценявания не остават незабелязани. Директорът Десислава Тушинова подчерта, ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |