За Невена Коканова, Леон Даниел и Боян Дановски разказва Клара Армандова в автобиографичен роман
Невена Коканова, Вили Цанков, Леда Тасева, Леон Даниел, Георги Миладинов, Боян Дановски, Светлозар Игов са част от личностите, за които Клара Армандова разказва в автобиографичния си роман „Танцът на делфините“. „Когато бях на 22-23 години, много обичах морето. Имаше една сладкарничка „Албатрос“ в курорта „Дружба“ (днес "Св. св. Константин и Елена", бел. а.), която приличаше на плацдарм за НЛО. Тя съществуваше допреди седем-осем години. Аз излязох на този плацдарм и изведнъж забелязвам, че в лунната пътека танцуват едни делфинчета. Това беше невероятно преживяване“, разказва в интервю актрисата и режисьор. „Тогава се замислих колко са свободни те и как няма никакви хора отгоре им, никакви кукловоди, никакви подмишници. Те са независими от цялата шумотевица на света. През това време, далечно се чуваха звуците на оркестъра. Свиреха „Тъжен валс“ на Сибелиус. И някак си се сля визуалното със звуковото, а аз бях абсолютно сама с делфините“, допълва Армандова. По думите делфините в онази нощ са танцували в абсолютен ритъм и в такт с музиката: „Правеха една перфектна дъга и се гмуркаха обратно в тази тъмна водна шир. И изведнъж, тогава разбрах какво нещо е светлината и музиката срещу тъмнината. Тези делфини в книгата са онази надежда, която те кара да вярваш, че винаги има надежда, когато ти се случи нещо много лошо. Пък и ти принадлежиш на един свят на изкуството, който прилича на техния. Стремиш се към колкото можеш, защото ние хората сме несъвършени, а в тях има нещо съвършено“. Клара Армандова добавя, че във всяка глава от книгата си спомням за делфини: „И ги виждам по различен начин. И ми казват нещо различно. За мен тези делфини танцуват като малцинство. Те са животинки на изчезване. Те са като по-малките народи. А морето е море от сълзите на малките народи. Има и такъв елемент“. „Танцът на делфините“ обхваща годините от 1953 до 1989-а. „Няма нищо за времето, прекарано във Великобритания, но има препратки и малки подскоци в бъдещето – за да се види, че не съм спряла до 1989 година“, казва с усмивка авторката. Освен това, допълва тя, моят живот продължава в една друга страна, с друга култура, която беше безкрайно любопитна за мен, но не знам дали би било толкова любопитно за читателите. „Проф. Любомир Тенев, изключителен човек и ерудит, единственият за времето си шекспировед в България, и преподавател, чиито лекции си спомням и до днес, ми даде самочувствие, когато се посъветвах с него дали да отида да специализирам режисура в страната на Шекспир“, разказва актрисата. По думите , има хора като нейните съученици и съученички, с които остават приятели и до днес. По онова време е и предаването „Приказки с шапки“, което от 1975 до 1985 г. се излъчва всяка вечер по телевизията от 19:50 до 20:00 ч., и което прави Клара Армандова любимо лице от екрана. Автор на сценариите е Маргарит Минков, а музиката е на Петър Ступел. Клара Армандова е родена на 11 април 1953 г. в София. Като режисьор има над 40 постановки във Великобритания, САЩ, Франция и България. Носител е на наградата за режисура за постановката на „Ромео и Жулиета" от Шекспир на международния театрален фестивал в Единбург (1994). Преподава актьорско майсторство в школата „Визион".
|
|
Литературен обзор
Тя печели милиони последователи в интернет, но една тайна от 1980 г. може да промени всичко
Романът "Ерата на Водолея", написан от италианския автор Фабио Бака (Fabio Baca) и издаден през септември 2025 г., е завладяваща история, разположена между Милано и Лугано. Главната героиня, Хлоя Лушер, е привлeкателна жена на тридесет и девет години, но изгле ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Двуезичието като предимство, а не пречка
Книгата "Билингвалният мозък" на Антонела Сораче (Antonella Sorace), Мария Гарафа (Maria Garraffa) и Мария Вендер (Maria Vender), публикувана през 2020 година, представлява значимо научно изследване, което обобщава важни резултати от съвременните изследвания в ...
Валери Генков
|
„Обичате ли Брамс?“: Литература и кино в дискусия на Френския институт в София
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
„Само тази България“ ли е всичко, което Елка Няголова иска да сподели?
Елка Няголова, българска поетеса и авторка на множество литературни произведения, е носител на редица международни и национални награди. Няголова е завършила Софийския университет и е известна с богатото си творчество, което включва над 20 поетични книги и ром ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Подиум на писателя
9 интересни произведения на фикцията, които съчетават текст с фотографии
Съществува един особен чар в книгите, които съчетават текст с фотографии. Те предизвикват читателя да разгледа историята от различни ъгли, подобно на това как всяка снимка носи в себе си множество разкази. Възможността да се открият нови детайли и различни ист ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Разрушителното десетилетие: истината за 1980-те през погледът на Коделупи
Книгата "Фантастичните осемдесет" на социолога Вани Коделупи е опит да се представят осемдесетте години в нова светлина, далеч от негативната стигматизация. Той успява да направи това, като предлага критичен поглед, който надминава обикновените мемоари за "най ...
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Камила Барнс разкрива сложността на семейството в дебютния си роман "Обичайното желание да убиеш"
Валери Генков
|
На бюрото
Младежки мол в Габрово: Таланти, предприемачески дух и благотворителност в едно събитие
Валери Генков
|
На 22 март 2026 г. в Габрово ще се проведе събитие, насочено към младежите, които желаят да демонстрират своите таланти и предприемачески умения. Организаторите канят млади хора да се включат в инициативата, която ще преобрази пространството в младежки „мол“. Посетителите ще имат възможност да разгледат и закупят разнообразие от продукти, услуги и творчески проекти, създадени от млади ...
|
Авторът и перото
Вивиян Крумова разказва за силата на 50-годишните в „Един (не) обикновен живот“
Валери Генков
|
|
10:16 ч. / 03.05.2025
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 5972 |
|
Невена Коканова, Вили Цанков, Леда Тасева, Леон Даниел, Георги Миладинов, Боян Дановски, Светлозар Игов са част от личностите, за които Клара Армандова разказва в автобиографичния си роман „Танцът на делфините“.
„Когато бях на 22-23 години, много обичах морето. Имаше една сладкарничка „Албатрос“ в курорта „Дружба“ (днес "Св. св. Константин и Елена", бел. а.), която приличаше на плацдарм за НЛО. Тя съществуваше допреди седем-осем години. Аз излязох на този плацдарм и изведнъж забелязвам, че в лунната пътека танцуват едни делфинчета. Това беше невероятно преживяване“, разказва в интервю актрисата и режисьор.
„Тогава се замислих колко са свободни те и как няма никакви хора отгоре им, никакви кукловоди, никакви подмишници. Те са независими от цялата шумотевица на света. През това време, далечно се чуваха звуците на оркестъра. Свиреха „Тъжен валс“ на Сибелиус. И някак си се сля визуалното със звуковото, а аз бях абсолютно сама с делфините“, допълва Армандова.
По думите делфините в онази нощ са танцували в абсолютен ритъм и в такт с музиката: „Правеха една перфектна дъга и се гмуркаха обратно в тази тъмна водна шир. И изведнъж, тогава разбрах какво нещо е светлината и музиката срещу тъмнината. Тези делфини в книгата са онази надежда, която те кара да вярваш, че винаги има надежда, когато ти се случи нещо много лошо. Пък и ти принадлежиш на един свят на изкуството, който прилича на техния. Стремиш се към колкото можеш, защото ние хората сме несъвършени, а в тях има нещо съвършено“.
Клара Армандова добавя, че във всяка глава от книгата си спомням за делфини: „И ги виждам по различен начин. И ми казват нещо различно. За мен тези делфини танцуват като малцинство. Те са животинки на изчезване. Те са като по-малките народи. А морето е море от сълзите на малките народи. Има и такъв елемент“.
„Танцът на делфините“ обхваща годините от 1953 до 1989-а. „Няма нищо за времето, прекарано във Великобритания, но има препратки и малки подскоци в бъдещето – за да се види, че не съм спряла до 1989 година“, казва с усмивка авторката. Освен това, допълва тя, моят живот продължава в една друга страна, с друга култура, която беше безкрайно любопитна за мен, но не знам дали би било толкова любопитно за читателите.
„Проф. Любомир Тенев, изключителен човек и ерудит, единственият за времето си шекспировед в България, и преподавател, чиито лекции си спомням и до днес, ми даде самочувствие, когато се посъветвах с него дали да отида да специализирам режисура в страната на Шекспир“, разказва актрисата.
По думите , има хора като нейните съученици и съученички, с които остават приятели и до днес. По онова време е и предаването „Приказки с шапки“, което от 1975 до 1985 г. се излъчва всяка вечер по телевизията от 19:50 до 20:00 ч., и което прави Клара Армандова любимо лице от екрана. Автор на сценариите е Маргарит Минков, а музиката е на Петър Ступел.
Клара Армандова е родена на 11 април 1953 г. в София. Като режисьор има над 40 постановки във Великобритания, САЩ, Франция и България. Носител е на наградата за режисура за постановката на „Ромео и Жулиета" от Шекспир на международния театрален фестивал в Единбург (1994). Преподава актьорско майсторство в школата „Визион".
Член е на Съюза на писателите на Великобритания. Гласува за наградите на БАФТА (Британската академия за филмово и телевизионно изкуство). Тя е единственият българин, убедил Лайза Минели да даде гласа си за свой проект. Be bold, my girl! (Бъди смела, моето момиче!) са думите, които американската актриса изрича. Те стават част от спектакъла Stage Struck на Клара Армандова, игран две години в лондонския Etcetera Theatre. През 2021 г. издава „Наръчник за младия актьор“.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Кой казва, че самураите са само в миналото пита Елизабета Памела Петролати
"Самурай и Рю. Човекът и драконът" е поетичен сборник на италианската поетеса, социоложка и преподавателка Елизабета Памела Петролати. Книгата, носи подзаглавие "Човешките и митологичните защити". В нея авторката ни повежда на поетично пътешествие, което ...
|
Избрано
Джулиан Барнс премества границите на всяка улица и всяка страница
Departure(s) е новата творба на Джулиън Барнс, като в нея се усеща характерният му елегантен, почти хирургически прецизен стил на писане. Книгата се движи между спомена и съвременността, между пътуването във физически и емоционален смисъл, като изследва как ...
|
Нова буря от обвинения и спекулации за влиянието на Мегън върху Хари
|
Ако сте поропуснали
Серджо Троизи открива града, където магията и отровата вървят ръка за ръка
Серджo Троизи (Sergio Troisi) е автор на книгата "Палермо, разказ за един град в 100 произведения" (Palermo, racconto di una citta in 100 opere), която излезе през 2025 година. Тази творба е поредното доказателство за неговата дълбока ангажираност с ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |