Надявам се от следващия бюджет да се преборим да стартираме проект и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) да изглежда след няколко години по съвсем различен  начин. Това каза председателят на парламентарната комисия по културата и медиите Тошко Йорданов по време на откриването на 19-ото издание на Националната библиотечна седмица тази вечер. Събитието се състоя в Националната библиотека.

„Мисля, че и политиците, и библиотеките, и библиотечните деятели са длъжници на българското общество по няколко причини, защото вие не сте ни тормозили достатъчно да си свършим работата. От друга страна, духовността е нещо, което е част от националната сигурност на една държава. Крайно време е българските библиотеки да отидат на друго ниво. Ние, в този състав на медийната комисия, мога спокойно да заявя, че имаме идея какво трябва да стане. И моята мечта е след четиригодишния мандат Националната библиотека да изглежда по друг начин“, коментира Йорданов.

Той отбеляза, че територията зад сградата, до Докторската градина, е на Националната библиотека. „Съвременните архитектурни стилове позволяват интегрирането на всички дървета отзад, без да се изсичат, да станат част от едно прекрасно ново крило на Националната библиотека. Могат да се разширят хранилищата отдолу“, посочи председателят на комисията по културата и медиите в Народното събрание.

Според него библиотеката трябва да се превърне в средище, където младите хора да прекарват свободното си време. Тошко Йорданов каза, че в нея трябва да има интерактивни зали, вероятно и малък киносалон. „Трябва да привлечем хората, когато имат време, да идват тук. Говоря за младите хора. А не да обикалят по улиците. Тук трябва да има неща, които да са им интересни, и в целия този нов интегриран проект, съответно, любовта, интересът към книгите, начинът на представяне на научни достижения ще бъде много по-лесен и достъпен“, каза той.

Йорданов посочи, че е крайно време българското правителство да отдели целево пари и да направи проект, който да бъде еталон за това какво трябва да се случва с библиотеките в големите български градове. „Мисля, че Националната библиотека е тази стартова точка, която би променила отношението изобщо към библиотеките и разбирането на хората за това какво е библиотека. Защото отдавна библиотека не е място, където има книги. По начина, по който се развиват съвременните комуникации, част от книгите са достъпни и онлайн. Ясно е, че трябва да се дигитализира съдържанието на Националната библиотека, за да бъде достъпна до всички хора, които имат нужда, до студентите и учениците най-вече“, допълни още Йорданов.