Британският писател и преводач Кристофър Бъкстон представи новата си книга "Аз, Радослава" в Културен център "Морско казино" в Бургас. Романът, който излиза на български в превод от английски на Тодор Кенов, e издание на "Знаци" и излиза под ново заглавие малко повече от десетилетие, след като първо е отпечатана под името "Радослава и викингският принц".

Основателят на издателство "Знаци" Румяна Емануилиду обяви, че междувременно Кристофър Бъкстон пише нова книга за България. Анелия Казакова, която води представянето, каза още, че в момента той работи и по превода на най-новата стихосбирка на Диана Саватева. "След 40-годишно чакане наскоро той най-накрая получи българско гражданство, след като издигна българската история на европейско ниво, защото във времената, за които той разказва събитията са се развивали на много по-широк плацдарм, отколкото е територията на сегашна България", допълни тя. 

Сюжетът проследява една от най-романтичните и слабо познати връзки в европейската история - тази между внучката на цар Самуил принцеса Радослава и бъдещия крал на Норвегия Харалд Хардроде.

Кристофър Бъкстон, който има връзка с Бургас още от 1977 г., когато пристига като млад учител по английски език и е сред преподавателите на поетесата Петя Дубарова, разказа, че един от първите му и най-силни първи спомени от града в началото на есента е миризмата на печени чушки. След това среща своята голяма любов - съпругата си Ани и така свързва живота си завинаги с този град. "Без вдъхновението на жена ми нямаше да постигна нищо", коментира писателят. 

Бъкстон допълни, че интересът му към българската история не е стихвал през годините. В началото обаче му е трудно да открие подходяща историческа литература, която да не обслужва основно социалистическа пропаганда. Едни от творбите, които силно го запленяват, са трите тома на Димитър Талев за цар Самуил. В тях открива не само страхотни примери за героизъм, но и вдъхновяващи лични истории. Той сравни историята на семейството на Самуил с творбите на Шекспир. В тях го впечатляват и завладяващите образи на българките.

"Моят роман започна с една жена. Във всички мои романи всъщност има изключителни, силни жени", каза Бъкстон и допълни, че е започнал да се чуди как са се чувствали членовете на кралското семейство на цар Самуил по време на тези размирни времена. Тогава, идвайки от Норвегия, където преди пристигането си в Бургас Бъкстон е учител, той разбира, че норвежкият крал Харалрд Хардроде има предшестваща история като викингски пълководец, нает от Византия. "Започнах да чета много извори за него. Имаше легенда, според която той е имал любовна връзка не само с византийската императрица, но също и с българската принцеса Радослава, потомка на Самуил. Попаднах и на мит за това, че той е кръстил Осло на нея като вариант на Ослава, но това в действителност не е така", допълни писателят. Той обясни, че при проучването си е разчитал на множество гръцки извори, сред които на мемоари на византийския духовник Михаил Псал, както и на текстове на кирилица. Целият процес на търсене на информация и писане му отнема близо две години.

Роден в семейството на британски режисьор и актриса, като дете Кристофър Бъкстон учи в католически интернат. Следва и завършва английска и американска литература, след което става учител по английски език и работи в Англия, Португалия, Норвегия. Сред по-ранните му произведения на български език са „Далече от Дунава“ (2006, 2017), „Прудънс и червеният Барон“ (2008), „Радослава и викингският принц“ (2011), „Завръщане“ (2017), „Бележникът на дявола“ (2019), „Проклятието на вечните сънища“ (2021) и „Избавление“ (2023).