Писателката описа като мистичен начина, по който всеки път достига до историите и героите на своите романи. За разлика от предишните географски доста по-широки романи, територията, която Анима обхваща, е много по-ограничена. За книгата тя избира да прекара време с една много малка общност от няколко семейства, благодарение на които автохтонните породи Каракачанско куче и Каракачанска овца са били възстановени през последните 25 години, след като са били на ръба на изчезването.

"Живеем в индустриална идеология на разделението. Разделени сме един от друг, разделени сме от разни мнения, разделени сме от животните, от растенията. Ние просто боледуваме от едно трагично разделение." Това коментира Капка Касабова в Бургас, разказвайки за изчезващата връзка на хората с природата и своите преживявания, предхождащи написването на най-новия роман "Анима", преведен от английски и издаден на български език от издателство ICU. Писателката и нейният издател Невена Дишлиева бяха гости на второто издание на Черноморския литературен фестивал, където преведоха публиката през процеса на създаване на последната част от т.нар. балканска четирилогия на Капка Касабова, включваща още "Граница", "Към езерото" и "Еликсир".

Писателката описа като мистичен начина, по който всеки път достига до историите и героите на своите романи. Те от своя страна, според Невена Дишлиева, не могат да бъдат вписани в познатите жанрови рамки, защото са смесица от документалистика и художествен разказ, а Касабова ги създава с рядка всеотдайност, а понякога и с риск за живота си, защото винаги събира впечатления и истории на терен, запознавайки се с хората и местата, за които пише. "Това се е превърнало в методология за мен", допълни авторката.

За разлика от предишните географски доста по-широки романи, територията, която "Анима" обхваща, е много по-ограничена. Действието се развива по поречието на река Струма - между Кресненското дефиле и връх Вихрен. Идеята да пише за пасторализма се ражда още по времето на предходния роман "Еликсир", когато непрекъснато среща стада и техните пастири и усеща, че в това има история. "Усещах, че това е нещо на ръба на изчезването, на ръба на забравата. Че тези хора са забравени и че това, което правят, не е оценено, не е видяно. Те са някакви невидими хора, а това са последните невидими животни, които се движат из българските планини", заяви Капка Касабова.

За книгата тя избира да прекара време с една много малка общност от няколко семейства, благодарение на които автохтонните породи "Каракачанско куче" и "Каракачанска овца" са били възстановени през последните 25 години, след като са били на ръба на изчезването. Затова и книгата започва с тяхната история, но и с тази на каракачаните. "Може да се каже, че в "Анима" има две истории - една от миналото и една от настоящето", поясни авторката.

Животът, успоредно с ритъма на стадата, пастирите и техните кучета, се оказва вертикален и в постоянно изкачване и слизане от планината, обясни писателката. Макар това да е изключително натоварващо физически, за Капка Касабова по-труден за възприемане се оказва обаче психическият ритъм между горния и долния свят. Както казва и един от овчарите, с които тя се качва в планината, долу хората се мислят за много важни, докато горе хората и животните са равни, а даже на моменти животните имат превес.

"Предците ни, които са се занимавали с пасторализъм, са прекарвали много време в горния свят. Всъщност тази част на България е и родината на пасторализма. Първата овца и коза са били опитомени преди около 10 000 години от българите и от тук започва европейският пасторализъм, идвайки от Азия. Но както казва и един от героите в книгата Камен, сегашните пастири може би ще са последните. Пасторализмът ще оцелее в Азия, откъдето в започнал, но в Европа сме забравени. Забравили сме откъде идваме, забравили сме земята си, забравили сме животните си, забравили сме чистата храна и затова ние сме последните", разказа Касабова. 

Благодарение на това едно лято, прекарано със стадото, писателката казва, че успява да усети пасторалното време. То, за разлика от индустриалното време, в тази разпадаща се цивилизация, създадена от хората, върви вертикално. "В пасторалното време има буквално и преносно върхове и долини. В психологията също има тези понятия за върхове и долини и че всъщност човешкото съзнание има нужда от тази динамика в отношенията с всичко живо. Има нужда от върхове и долини."

По думите всички нейни слизания и отделяния от летните пасища са били трудни, но най-трудно се оказва последното, когато знае, че вече няма да се върне към този нечовешки свят. "Липсваше ми тази свързаност. Когато си един човек сред много животни, които те водят, ти едновременно ставаш и повече човек, и по-малко себе си. Просто всякакво его и всичко излишно отпада", отбеляза тя.  

В отговор на въпрос от публиката писателката разказа, че един от най-големите страхове са мечките, а в планината често е била в близост до тях. "Аз обаче обичам да преодолявам страховете си. А накрая разбрах, че най-големият ми страх е страхът от самата мен." 

Друго интересно, което Касабова научава от създаването на "Анима", е, че пастирските кучета са всъщност единствените земни същества с три идентичности - първо те се идентифицират с глутницата, или другите кучета, после със стадото, а след това и с овчаря. "Жалко е, че ние имаме само една идентичност и сме толкова самовтренчени, самовглъбени и нещастни. Според мен единственият път обратно към здравето - душевно, физическо, всякакво колективно - е да не спираме да търсим връзката с природата. Без това не можем да сме здрави. Иначе вървим към отпадък сякаш."

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.